Дива лоза

Дивата лоза е точно това, от което се нуждаете ако искате да вкарате малко разнообразие в градината си, да покриете някоя стара стена или да скриете двора си от погледите на любопитните минувачи! А най-голямото ѝ предимство е, че расте изключително бързо и съответно няма да чакате много за да постигнете ефекта, който желаете. И всичко това на абсолютно ниска и достъпна цена, която можете да си позволите.  

Дивата лоза представлява листопаден, увивен храст с отлични декоративни качества. Идва от територията на САЩ, но има и видове, които произлизат от Азия. У нас е най-вече използвана в озеленяването на паркове и градини. Листата ѝ са леко назъбени, едри, продълговати и заострени, от три до седем делни при различните форми. Цъфти през юни-юли, а след прецъфтяване връзва плодове, които са тъмносини, малки топчета, наподобяващи грозде. 

Това, което обаче, прави дивата лоза наистина впечатляваща е нейната есенна окраска. През септември и октомври листата ѝ стават вишнево-червени до пурпурни при различните видове, което я прави изключително красива и забележима. 

Това растение расте изключително бързо, като за година спокойно може да покрие около 2 м, дори повече. Ако я оставите без надзор с годините може да достигне до 20 м дължина. Затова е препоръчително нейното редовно подрязване, ако не желаете да завладее изцяло двора Ви.

Дивата лоза се използва масово в озеленяването. Особено добро решение е ако дворът Ви не е много голям, тя ще Ви позволи да постигнете визуален ефект на обилна зеленина, като същевременно спестява пространство. Трябва да я насочите да покрие вертикалните пространства, а не оскъдните хоризонтални и ще забележите промяната. 

Възможно е да я пуснете да расте по огради, стени, мрежи, сгради или перголи. Може също така да се ползва като фон, засаден зад други растения. 

Най-впечатляващ ефект от дивата лоза е, ако бъде пусната да расте по къща. Лятото целият Ви дом ще бъде зелен отвън, а на есен ще стане червен. Противно на твърденията, че растението руши мазилката, обясняваме, че това е просто един мит. Дивата лоза не е като бръшляна и не се закрепва за повърхностите с коренчета, а с тънки и безобидни мустачета, които захващат и увиват, а не се впиват и така по никакъв начин не вредят на сградата. Важно е обаче да не забравяте да я подрязвате около прозорците и вратите, и да не ѝ позволявате да стигне до покрива. Подрязването се осъществява в началото на пролетта, но при нужда може да се прави също лятото и есента. Не бива да ѝ позволяваме да се увие и около други растения, защото може да ги задуши.  

Накратко, дивата лоза дава много бърз ефект, много е красива, но изисква грижи – трябва да я ограничаваме.

Откъм почва и климат лозата е изключително непретенциозно растение. Няма нужда от торене, но не би ѝ повлияло зле, ако все пак решите да я наторите. Вирее при всякакви температури. Ако все пак някои връхчета измръзнат през зимата, отрежете ги и тя ще пусне нови. Предпочита плодородни и отцедливи почви, но ще вирее на всякакви. Обича слънце, но расте добре и на частична сянка. Единствено на много плътна сянка няма да се чувства добре, няма да загине, но ще расте много бавно и ще е с рехави, анемични листа. Ако искаме да порасне бързо, трябва да я поливаме обилно, поне през първата година. Докато е малка е добре да ѝ помогнем да се покачи на оградата или перголата като я привържем или я прикрепим с подпорки. Дивата лоза не страда от болести, насекоми и вредители. При много продължителна суша е възможно някои листа да изсъхнат частично, но веднага щом се появи влага, ще си навакса.

Размножава чрез семена или резници на есен. Ако я купим в контейнер от градински център е добре да я засадим напролет или есента, но няма да е фатално, дори и да го направим през лятото.

И така, това е едно от най-добрите и непретенциозни решения за разнообразие и красота в градината Ви. Само не забравяйте да я подрязвате редовно, за да няма изненади!