Черница - дар от природата с положително влияние върху човешкото здраве

Черницата е изключителен дар от природата, притежаващ уникален вкус и полезни свойства, които се ползват в медицината от дълги години. 

За нейна родина се приема Китай, където в продължение на много столетия ревностно се пазела тайната на черничевото дърво и производството на прочутата китайска коприна, покорила света със своето изящество. 

Какво представлява растението?

Черницата (на латински: Morus), е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae). Той включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка. 

Дърветата обикновено са ниски, но в редки случаи достигат до 10 – 15 метра височина. 

Плодът на черницата зрее през юни-август, размерът му е около 2 – 3 сантиметра и се използва за плънка на сладкарски изделия. От него се приготвят петмези, компоти, сиропи, вина и др. 

Листата на черницата са зелени, обикновени и са основна храна на копринената пеперуда. 

Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra).

Какво съдържа черницата?

Плодовете на растението съдържат голямо количество от витамин B1, В2, С, РР, глюкоза, фруктоза и захароза, каротин, органични киселини (ябълчна и лимонена), етерични масла, до 63 % липиди, а също и солите на желязото. 

За какво е полезна черницата? 

Черницата е близка по род на смокинята, колкото и да се различава на външен вид от нея. Малцина обаче са хората, на които е известно, че плодовете, листата и дори кората ѝ са изключително лековити. Дори може да се каже, че именно тя е един от най-полезните летни плодове.

Пресните плодове са много полезни при малокръвие и се използват при лечението на желязодефицитна анемия. Освен това помагат при стомашно-чревни заболявания като ентероколити, дизентерия и дисбактериоза, а също и при жлъчни заболявания. В медицината се прилага лечение с големи количества пресни плодове при болни от миокардит и порок на сърцето.

Сокът и компотът от черница пък имат отхрачващо, диуретично и леко слабително действие.

Сокът също е много ефективен при ранички в устната кухина и гърлото. За жабуркане той се разрежда с вода. Полезен е да се пие и за утоляване на жаждата, но в този случай трябва да се разрежда наполовината с топла вода.

Отварата от листата на дървото се прилага при хипертония, различни видове възпалителни процеси и кашлица. Стари и опитни билкари пък твърдят, че с нея само за три дни без антибиотици може да се излекува ангината. Тя помага и за отстраняването на сухотата в носа.

Известно е, че черницата понижава захарта в кръвта. Затова, в китайската народна медицина например, при леки форми на захарен диабет ястията се наръсват преди сервиране с прах от листата на растението. Китайците я използват още и при бъбречна недостатъчност, бронхиална астма и импотентност.

В древността от нея се е приготвяла целебна напитка, чието благотворно въздействие е изпитал и самият Александър Македонски по време на победоносния си поход в Персия и Индия. В Русия от листата и плодовете е разработена и патентована рецепта за сок с много приятен аромат и вкус.

Твърди се, че с помощта на черницата дори може да се отслабне, тъй като малко количество от дребните ѝ плодове е достатъчно за засищане и притъпява апетита.

Сокът от корените пък се явява много добро слабително средство. Той помага още при зъбобол и при кисти на венците.

Под каква форма точно ще я приемате е ваш избор, но едно е ясно, че приемайки я няма да сгрешите!