КИСЕЛА (pH 4,5–5,5), рохка, богата на хумус, добре дренирана
Поливане
Редовно и обилно; не понася пресъхване
Цъфтеж
Април – май
Листа
Дребни листа, част от сортовете остават зелени през зимата
Вид и форма
Широколистен или полувечнозелен храст, гъст и закръглен
Семейство
Ericaceae (Пиренови)
Произход
Източна Азия — Япония, Китай, Корея
Приложение
Група пред къщата, бордюр, сянка под дървета, голям съд
Токсичност
Отровна при поглъщане за хора и домашни любимци
Размерите са при зрялост, на открито място в подходяща почва. Растението, което пристига, е по-младо — разфасовката е описана в заглавието.
Грижа за растението
Засаждане
Копайте дупка двойно по-широка от гърнето, но не по-дълбока: кореновата топка трябва да остане на нивото на почвата. Азалията е плиткокоренова и задушена шийка е най-честата причина да загине.
Българските почви са предимно неутрални до алкални, а азалията иска кисело. Заменете изкопаната пръст със смес от торфен субстрат и иглолистна постелка. Без това растението жълтее още първата година (хлороза) и не се възстановява.
Поливане
Поливайте обилно и редовно, особено първите две години. Плитките корени пресъхват бързо и растението не подава сигнал, преди да е късно.
Ползвайте дъждовна вода, ако имате възможност — твърдата чешмяна вода вдига pH на почвата и с времето връща същата хлороза, срещу която сте засадили киселия субстрат.
Подхранване
Подхранвайте с тор за ацидофилни растения (рододендрони, азалии, камелии) веднъж напролет, преди цъфтежа, и втори път веднага след него.
Не ползвайте универсални торове — повечето съдържат калций и алкализират почвата.
Резитба
Режете ВЕДНАГА след прецъфтяване. Азалията залага пъпките за следващата година през лятото; резитба наесен или напролет маха точно тях и на следващата пролет храстът не цъфти.
Премахвайте прецъфтелите съцветия с пръсти, без да нараните двете пъпки под тях.
Зимуване
Замулчирайте основата с 5–8 см иглолистна кора или листа. Мулчът пази плиткия корен от премръзване и от изсъхване при зимните ветрове.
В зона 6a и по-студено засаждайте на завет — до южна стена или под по-високи дървета.