Богата, влажна, добре дренирана, неутрална до леко алкална
Поливане
Редовно и обилно
Цъфтеж
Май – септември според групата
Листа
Сложни листа; увива се с дръжките им
Вид и форма
Многогодишна увивна лиана
Семейство
Ranunculaceae (Лютикови)
Произход
Северното полукълбо
Приложение
Пергола, арка, ограда, стена, през храст
Токсичност
Отровен при поглъщане; сокът дразни кожата
Размерите са при зрялост, на открито място в подходяща почва. Растението, което пристига, е по-младо — разфасовката е описана в заглавието.
Грижа за растението
Засаждане
⚠ КЛЕМАТИСЪТ СЕ САДИ 8–10 СМ ПО-ДЪЛБОКО, отколкото е бил в саксията. Това е единственото растение в каталога, при което заравянето на шийката е ПРАВИЛНОТО: заровените пъпки са резервът, от който растението се възстановява, ако надземната част повехне.
⚠ ГЛАВАТА НА СЛЪНЦЕ, КРАКАТА В СЯНКА. Основата трябва да е засенчена — с плоча, с камъни или с нисък многогодишник отпред. Нагрятата суха основа е най-честата причина клематисът да не потегли.
Поставете опората ПРЕДИ саденето.
Поливане
Поливайте обилно и редовно — клематисът е жаден. Насочвайте водата към основата, не по листата.
Дебел мулч около корена върши двойна работа: държи влага и засенчва основата.
Подхранване
Подхранвайте напролет и след първата вълна цъфтеж с тор за цъфтящи.
Шепа дървесна пепел веднъж годишно е добре дошла — клематисът обича леко алкална почва, за разлика от азалиите и боровинките.
Резитба
⚠ РЕЗИТБАТА ЗАВИСИ ОТ ГРУПАТА и сбъркате ли я, губите цъфтежа:
· Група 1 (раноцъфтящи, montana) — цъфтят на миналогодишна дървесина. Само почиствайте след цъфтеж.
· Група 2 (едроцветни, цъфтят два пъти) — леко скъсяване в края на зимата, до първата здрава двойка пъпки.
· Група 3 (късноцъфтящи, viticella, jackmanii) — режете СИЛНО в края на зимата, на 30 см от земята.
Групата е записана на етикета на сорта. При съмнение режете като Група 2 — най-малката загуба при грешка.
Зимуване
Зимоустойчив. Замулчирайте основата първата зима.
Внезапно повяхване на цял филиз („clematis wilt“) изглежда като смърт, но не е: изрежете повехналото до здраво и растението почти винаги се възстановява от заровените пъпки. Именно затова се сади дълбоко.